Тай Чи - за здравето

        По определение на Световната здравна организация здравето представлява „Състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не просто отсъствие на болест или недъг”. То е балансирано състояние на психиката, емоционалното състояние и физиологията на човешкия организъм и съзнание. Това балансирано състояние между вътрешния и външния свят на границата на нашето физическо, емоционално и ментално съществуване наричаме Тай Чи /Тай дзи/. Намирането на този баланс във всяко отношение и връзка, представлява здравето на това отношение или връзка. То кореспондира със същия механизъм на уравновесяване и фино усещане за лесно нарушимия баланс, поддържането на който предполага необходимото внимание и чистота на възприятията. Така значението на нашето физиологично, психично и умствено здраве се пренася в здравето на нашите отношения с хората, семейството, екипа, организациите и различните структури на обществата от хора. Здравето придобива своя социален отенък на адекватно и балансирано взаимодействие, насочено както навън, така и навътре от всяка условно приета граница.

А сега да се върнем на ефекта „Наздраве” като призив за дълголетие и „Пиянството на един народ” като емблематичен израз от българската литературна класика - романа „Под игото” от Иван Вазов.

Трябва също да отбележим и силата на духовното начало, на английски - спирит „spirit”, което етимологично се родее със спирта и неговата чистота, която наподобява водата в руската /славянска/ дума „водка”. Същия този дух или „spirit”, който очаква в затворената бутилка – „стъклото” или в „лампата” на Аладин, където се съхранява огъня на „огнената вода”, както индианците са наричали алкохола.

Опияняващото въздействие на алкохола или извисяването на духа се свързва с „Осемте даоски мъдреци” от бамбуковата горичка, достигнали просветление и способни да „яздят тигъра”, или да „се носят с дракона” като „летят в облаците”.

Оставаме с впечатлението, че качеството на здравето предполага именно тези качества, което разбира се не е задължително свързано с наливане с алкохол.

          Единственият извод е, че човек се страхува и не може да си позволи здраве, защото то му се струва плашещо – като височината на облаците, неясните очертания в силата на дракона и страховитата мощ на тигъра.... Придобиването на „смелост” и „сили” за да предприемеш толкова рисковано нещо като пребиваването в здраве се нуждае от стимуланти, които хората са създавали и ползвали в продължение на цялата човешка история на съществуване. Разбира се, цената която заплащат е грозна - изкуствените стимуланти грубо разрушават онова, което би трябвало да развият, защото изчерпват ресурсите, които притежава природно финия механизъм на човешкото устройство. Затова по-добре да предпочитаме „нормалния” живот, където да се оплакваме от своите несъвършенства и съответно тайничко да не искаме да сме здрави, защото в противен случай, ще трябва да се грижим за всички, които не се мислят, чувстват, изживяват като здрави. Така да си нездрав някакси е по-спокойно и по-сигурно. По необременяващо и по-малко отговорно. Така се появява стремежът към пенсия като цел на човешкото съществуване.

        Да застанеш на границата „Тай дзи” и да поемеш отговорност за нейната и своята балансирана адекватност към непрекъснатите и живи изменения е нещо, което човек трудно би си позволил. Единствено решителността на разсичането с меч е възможно да оприличи това състояние на духа, съзнанието, душата и тялото, което монасите определят като „едно”. Казано по съвременен начин „Е, това е нечовешко, брат!”

Автор: Валери Иванов – лао шъ

www.xuangui.com


Е-мейл