Как упражненията в Tайчи биха довели до „отслабване” на тялото?!

Ако излезем извън „горенето на калории” и „стопяването на мазнини”, които винаги са предмет на едно съвременно изследване, ще си позволим да видим малко повече в механизма на самата практика. Практиката в упражненията на Tайчи имат в основата си улавяне на механизма, по който управляваме и структурираме пространството и това как и доколко успяваме да балансираме усилията вътре и вън от това пространство. Наблюдавайки структурата на нашето вътрешно пространство, ние бихме могли да я променим и преподредим по един нов и ненатоварващ начин, при който тя да се освободи от вътрешната си тежест и задържане. Опознавайки механизма за въздействие на външната среда върху нашата структура, то бихме открили възможностите за балансиране на силовите влияния, които застрашават или натоварват тази структура. Всичко това изисква известна сензитивност за опознаване и разбиране на наблюдаваните процеси и явления, което е присъщо за упражняването на Tайчи.

Доколкото физиологичните промени в тялото са доказано повлияни от психическите процеси, то промяната в нагласите и възприятията в процеса на усвояване на практическите съвети за изпълнение на движенията ще доведат и до промяна на качествата на тялото. Спокойно бихме могли да кажем обаче, че това никога не е еднозначно. То зависи от фактора на коректно разбиране и предаване на това познание.

Например популярната идея, често включвана в упражнението на Tайчи за „натрупване и набиране на сила” води до натрупване и набиране и на „плътност” и килограми, характеризиращи едно „пълно” тяло, т.е. дебело по съвременните стандарти. Обратно, следвайки каноните на даоизма изследването на тайдзи би трябвало да става чрез непрекъснато „изоставяне” и „освобождаване”, т.е. „губене” на силата. Или казано по друг начин набирането и общуването със силата става не чрез активното и събиране, а чрез освобождаването на място, в което тя да се събере. По този начин даоската традиция препоръчва отдръпването, съответно слабостта, не-натовареното отношение, което от своя страна би довело до „отслабване” на тялото, но забележете – до способност за набиране, съхранение и ползване на сила.

Ето и някои допълнителни идеи, които си заслужава да бъдат отбелязани:

За нашето „западно” мислене е характерен стремежът и предубеждението, че болестта или неразположението е нещо, което трябва да се победи и затова ние трябва да имаме и да култивираме задължително повече сила, за да се справим с това вредно влияние чрез унищожаването му. „Източното” и по-скоро „китайско” мислене е готово да обсъди преди това възможностите да предложи на това неразположение или болест да излязат сами, да им покаже пътя, дори да ги води към това да напуснат тялото. Традиционното мислене предполага да се направи опит за упражняване по-скоро на косвена „принуда” отколкото на „обявяване и водене на война”. При това е по-добре и по-икономично да се използват всички сили, ресурси и възможности от тези, намиращи се наоколо, преди изобщо да бъдат ангажирани своите собствени.

Друг момент е този с постигането на целта. Традиционното „източно” мислене никога не я разглежда като постигната веднъж завинаги. Поради това всеки успех и благоприятно развитие се нуждае от нашето внимание и поддържане. Това предполага постоянство и чувствителност към измененията, с което на „западния” човек му е трудно да се съгласи. Той търси мигновен резултат, постигнат като с хапче или магическа пръчка, след което всичко да бъде забравено и да се върне към нормалното си ежедневие и качество на неудовлетвореност. Към това бихме добавили и усещането за взаимосвързаност и комплексност, което традиционно притежава „източния” поглед. Илюзията за частност, независимост, обособеност и изключителност на модерния „западен” човек е поразителна и стига до абсурда да лекува един орган или едно заболяване без да отчита връзката му с всички други, като в резултат на това уврежда всичко наоколо.

Традиционната „източна” гледна точка за отслабването и засилването на организма няма много общо с надебеляването, което съвременната „западна” интерпретация противопоставя на отслабване. По този начин, в типично „западен” маниер често отслабването се характеризира с липсата на сила, включително за преодоляването на болестни състояния. Обратно, силата често се разглежда единствено в нейното мускулно изражение, което по-скоро води до пренапрежение, хипертрофия и разрушаване на тъкани...

... но за качeството на силата бихме казали повече в някоя следваща публикация.

Автор: Валери Иванов - лаошъ  

http://www.xuangui.com


Е-мейл