Движенията в Tай Чи

                                                                                                                                                                                                                                           

     Терминът „Tай Чи” /или Тай дзи/ е обозначение на „великата”, изначална граница на откриването, различаването и отграничаването на всяко явление.

       Днес се възприемат обичайно определени движения или комплекс от движения за Тай Чи. Популярното мнение е, че когато се изпълняват „онези странни движения” бавно, плавно и последователно, това вече представлява практика на Тай Чи. Всъщност – не! Точно в резултат на развитието на определени качества и при определени условия движението става бавно, плавно и последователно /дори единно/.

     

      Наученият комплекс от движения почти винаги продължава да бъде изкуствен и не изразява Tай Чи, колкото и умело да е неговото изпълнение. И обратно, всяко движение би могло да изразява Тай Чи и с това да се превърне в практика на Тай Чи, ако изразява неговата спонтанност и естественост.

     Затова, за какво са им на децата тези „специални” движения, след като те все още по естествен начин имат досег с движението на Тай Чи. Когато ги насилваме да напуснат своето спонтанно и естествено изразяване те просто плачат и реват, защото реагират на насилничеството и принудата да напуснат изразяването на Тай Чи.

      Енергията си „играе” с нещата и формите, затова заниманията с Тай Чи, често ни приличат на игра или танц. Но има няколко прости условия танцът да се превърне в занимание с Тай Чи. Движението трябва да придобие това да бъде непринудено и сензитивно, меко, леко и естествено, но в същото време да бъде плътно и силно в своето присъствие и достатъчност. Придобивайки тези качества тялото ще се движи, когато остава на едно място и ще бъде статично, когато се движи. Движението ще реагира и ще следва измененията вътре и вън по един спонтанен и естествен начин, докосвайки границата на тяхното появяване и изчезване.

    Тай Чи днес обикновено се оприличава с движението, защото е израз на жизнеността във всичко, което се случва. Жизнеността на нашето тяло, мисли, чувства и емоции се изразява в тяхното изменение и движение. Когато не се движат, те изчезват в непроявеното. Но дали заученият комплекс от движения има нещо общо с Тай Чи, най-общо казано зависи от това дали ти го изпълняваш или той изпълнява теб.

Автор: Валери Иванов – лао шъ

www.xuangui.com


Е-мейл