По определение на Световната здравна организация здравето представлява „Състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не просто отсъствие на болест или недъг”. То е балансирано състояние на психиката, емоционалното състояние и физиологията на човешкия организъм и съзнание. Това балансирано състояние между вътрешния и външния свят на границата на нашето физическо, емоционално и ментално съществуване наричаме Тай Чи /Тай дзи/. Намирането на този баланс във всяко отношение и връзка, представлява здравето на това отношение или връзка. То кореспондира със същия механизъм на уравновесяване и фино усещане за лесно нарушимия баланс, поддържането на който предполага необходимото внимание и чистота на възприятията. Така значението на нашето физиологично, психично и умствено здраве се пренася в здравето на нашите отношения с хората, семейството, екипа, организациите и различните структури на обществата от хора. Здравето придобива своя социален отенък на адекватно и балансирано взаимодействие, насочено както навън, така и навътре от всяка условно приета граница.
Терминът „Tай Чи” /или Тай дзи/ е обозначение на „великата”, изначална граница на откриването, различаването и отграничаването на всяко явление.
Днес се възприемат обичайно определени движения или комплекс от движения за Тай Чи. Популярното мнение е, че когато се изпълняват „онези странни движения” бавно, плавно и последователно, това вече представлява практика на Тай Чи. Всъщност – не! Точно в резултат на развитието на определени качества и при определени условия движението става бавно, плавно и последователно /дори единно/.